Годината е приключила добре, отчетът е готов и на реда „неразпределена печалба“ стои сума, която всяка минута изглежда все по-примамливо. И тук идват въпросите: колко от тази сума ще стигне до сметката ви, колко ще отиде за данък и как да се раздели между съдружниците без накрая някой да се чувства ощетен.

Калкулаторът по-долу дава числата за секунди. След него сме обяснили всичко останало — кога имате право да разпределяте дивидент, какво точно плащате, кое излиза по-изгодно — дивидент или заплата, и кои са грешките, които НАП забелязва най-бързо.

Калкулатор за разпределение на печалба

Съдружници

Калкулаторът е ориентировъчен инструмент и не представлява счетоводна или правна консултация. Преди да приложите резултатите в официален протокол, консултирайте се със счетоводител. Изготвено от WD7.

Дивидентът с прости думи

Дивидентът е частта от печалбата на една фирма, която собствениците решават да вземат за себе си, вместо да я оставят във фирмата. Звучи очевидно, но тук се крие най-честата грешка на младите фирми: парите по сметката на дружеството не са ваши пари. Те са на дружеството — отделно юридическо лице — докато не минат по един от трите законни пътя: заплата, възнаграждение по договор за управление или дивидент.

Дивидентът е най-евтиният от трите, но и най-бавният: изисква годишен финансов отчет, решение на общото събрание и протокол. Затова не е заместител на месечен доход — той е наградата накрая на годината.

Кога законно можете да разпределите дивидент

Не е достатъчно да имате пари по сметката. Трябват ви три неща едновременно: счетоводна печалба, приет годишен финансов отчет и решение на общото събрание.

Печалбата, която подлежи на разпределение, е печалбата след корпоративен данък и след покриване на загуби от минали години. Ако фирмата има натрупана загуба от 30 000 € и тази година е на печалба 40 000 €, разпределяеми са 10 000 €, а не 40 000 €.

А ако искам пари през годината?

Междинен дивидент се среща в практиката, но е чувствителен въпрос. Изисква междинен финансов отчет, който доказва реална печалба към дадената дата, и носи риск: ако второто полугодие е на загуба и годината приключи на минус, изплатеният дивидент трябва да се възстанови. Преди да го правите, говорете със счетоводителя си.

Колко е данъкът и кой го внася

За физически лица данъкът върху дивидента е 5% окончателен данък върху брутната сума. „Окончателен“ означава, че с него всичко приключва — полученият дивидент не се декларира отново в годишната ви данъчна декларация и не се добавя към останалите ви доходи.

Важното е кой плаща: данъкът се удържа и внася от дружеството, а не от съдружника. Съдружникът получава вече нетната сума и няма какво повече да прави.

Срокове за деклариране и внасяне

Данъкът се декларира и внася на тримесечия принцип — до края на месеца, следващ тримесечието, в което е взето решението за разпределяне. Същественото е, че срокът тръгва от решението, а не от деня, в който сте превели парите. Ако протоколът е от март, а преводът — от октомври, данъкът все пак се дължи до 30 април.

Съдружник, който е фирма

Когато съдружникът е местно юридическо лице, разпределеният към него дивидент обикновено не се облага с данък дивидент. Логиката е да се избегне двойно облагане — печалбата вече е обложена в първото дружество. Данъкът ще се появи едва когато парите тръгнат от фирмата-съдружник към нейния собственик — физическо лице.

При чуждестранни лица режимът зависи от държавата и от спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО). Тук винаги се консултирайте — грешката тук е скъпа.

Двата данъка: какво всъщност плащате

Най-честата изненада е, че 5% не е цялата история. Печалбата първо минава през корпоративния данък от 10%, и едва тогава остатъкът се облага с 5%. Ето го на кръгли числа:

  1. Фирмата реализира 100 000 € счетоводна печалба.
  2. Корпоративен данък 10% → –10 000 €. Остават 90 000 €.
  3. Разпределяте целия остатък като дивидент. Данък 5% → –4 500 €.
  4. В джоба ви влизат 85 500 €.

Ефективната данъчна тежест е 14,5% — числото, което всъщност трябва да помните, когато планирате годината.

Как се смята: от бруто към нето и обратно

Формулата е елементарна, но струва да се запомни и в двете посоки:

  • От бруто към нето: Нето = Бруто × 0,95. При 10 000 € брутно → 500 € данък, 9 500 € нето.
  • От нето към бруто: Бруто = Нето ÷ 0,95. Ако искате да получите точно 10 000 € на ръка, трябва да разпределите 10 526,32 € брутно.

Втората формула е тази, която се забравя. Ако в протокола запишете сумата, която искате да получите на ръка, всъщност ще вземете 5% по-малко. Калкулаторът отгоре смята и двете посоки, за да не се налага да гадаете.

Разпределение между съдружници: трите реални случая

1. Всичко по дялове

Най-чистият случай. При 50/50 всеки взема половината, при 70/30 — съответно 70% и 30%. Данъкът е 5% за всеки поотделно върху неговата брутна част. Пропорционалното разпределение е законовият принцип — освен ако дружественият договор не предвижда друго.

2. Всеки иска различна сума

Среща се постоянно — единият е вложил повече труд, другият е теглил аванси през годината, третият има семеен разход. Формално дружеството изплаща по дялове според протокола, а изравняването до желаните индивидуални суми се прави с вътрешен превод между самите съдружници. Важното е документацията на фирмата да отразява разпределението по дялове.

3. Един съдружник не иска да тегли

Ако един от съдружниците предпочита парите да останат във фирмата, най-чистото решение е да разпределите по-малка обща сума, а остатъкът да остане като неразпределена печалба за всички. Така не се плаща данък върху неговата част сега — той ще се дължи, когато и ако реши да го вземе.

Дивидент или заплата — кое излиза по-изгодно

Въпросът за милиона — и отговорът не е толкова очевиден, колкото изглежда. Да, 14,5% е значително по-малко от общата тежест върху трудов доход. Но ето какво се пропуска:

  • Заплатата е разход за фирмата и намалява облагаемата печалба — дивидентът не е.
  • Дивидентът не е осигурителен доход — не гради пенсия, не влиза в болнични и майчинство.
  • За банката при ипотека трайният трудов доход тежи повече от годишен дивидент.
  • Управителят често и така дължи осигуровки като самоосигуряващо се лице — те не изчезват, ако си плащате само дивидент.
  • Дивидент се взема веднъж годишно след отчета — не е решение за месечен кеш флоу.

В практиката най-здравото решение е комбинация: разумно възнаграждение през годината, което покрива осигуровките и дава доказуем доход, плюс дивидент в края на годината за останалото. Конкретното съотношение зависи от вашата ситуация и си заслужава разговор със счетоводител.

Стъпките, за да е всичко законно

  1. Счетоводителят приключва годината и изготвя годишен финансов отчет.
  2. Свиквате Общо събрание (при едноличен собственик — решение на едноличния собственик).
  3. Приемате отчета и взимате решение за разпределяне на конкретна сума.
  4. Съставяте протокол и го подписвате от всички съдружници.
  5. Фирмата удържа 5% данък и го внася в срок.
  6. Изплащате нетните суми по банкови сметки на съдружниците.
  7. Подавате декларацията за удържания данък за съответното тримесечие.

Какво трябва да пише в протокола

Търговският закон не предписва строг образец, но практиката е утвърдила какво трябва да има, за да не има спорове по-късно:

  • Дата, място и вид на събранието
  • Присъстващи съдружници и техните дялове
  • Решение за приемане на годишния финансов отчет
  • Точната брутна сума за разпределяне и годината, за която се отнася
  • Разпределението по съдружници в суми или проценти
  • Срок и начин на изплащане
  • Подписи на всички съдружници

Три грешки, които струват скъпо

Скрито разпределение на печалба

Най-скъпата от всички. Когато собственикът тегли пари от фирмата без основание — лични разходи на фирмена карта, „заеми“, които никога не се връщат, фактури без реална услуга — НАП може да го квалифицира като скрито разпределение на печалба. Тогава се дължи данъкът върху дивидент, разходът не се признава за данъчни цели и се налага санкция. Сметката става многократно по-голяма от честните 5%.

Разпределяне без приет отчет

Превод към собственика с основание „дивидент“, без да има отчет и протокол, е празен документ. При проверка това е първото, което се иска.

Забравен срок за внасяне

Решението е взето през март, парите се изплащат през есента, а данъкът — чак след това. Срокът тече от решението и в този случай вече текат лихви.

Ако ви е била полезна тази страница, вижте и останалите безплатни инструменти на WD7 — от проверка на мета данни до проверка на позиция в Google. А ако искате фирмата ви да има повече печалба за разпределяне догодина, започнете от SEO оптимизация.

Често задавани въпроси

Данъкът върху дивидента е 5% окончателен данък за физически лица, изчислен върху брутната разпределена сума. При 10 000 € брутно данъкът е 500 €, а нетната сума е 9 500 €.

Корпоративният данък (10%) се начислява върху печалбата на дружеството. Данък дивидент (5%) се начислява допълнително, когато вече обложената печалба се разпределя към физически лица. Комбинираната ефективна тежест е 14,5%.

Не. Дивидентът не е осигурителен доход и върху него не се дължат осигуровки. Обратната страна е, че той не гради пенсионни и здравни права — тях гради само трудовият доход или осигуровките като самоосигуряващо се лице.

Данъкът се удържа и внася от дружеството като платец на дохода, а не от получателя. Съдружникът получава вече нетната сума и не я декларира отново в годишната си декларация.

До края на месеца, следващ тримесечието, в което е взето решението за разпределяне. Срокът се води от датата на протокола, а не от датата на банковия превод.

Пропорционално на дяловете, освен ако дружественият договор не предвижда друго. При 70/30 съдружникът с по-голям дял получава 70% от сумата, а данъкът се удържа отделно за всеки.

Да, по споразумение. Формално дружеството изплаща по дялове съгласно протокола, а изравняването до желаните индивидуални суми се прави с вътрешен превод между съдружниците.

Дивидент, разпределен към местно юридическо лице съдружник, обикновено не се облага с данък дивидент, за да се избегне двойно облагане. При чуждестранни лица режимът зависи от приложимата СИДДО.

Междинен дивидент се среща в практиката, но изисква междинен финансов отчет, доказващ реална печалба. Ако годината приключи на загуба, изплатената сума трябва да се възстанови. Консултирайте се със счетоводител, преди да го правите.

Когато собственик или свързано лице получава стойност от дружеството без реално икономическо основание — лични разходи на фирмена сметка, невърнати заеми, фактури без реална услуга. Третира се като дивидент, разходът не се признава данъчно и се налага санкция.

Този калкулатор и текстът към него имат информативен характер и не представляват счетоводна, данъчна или правна консултация. За конкретната си ситуация се консултирайте със счетоводител или данъчен консултант.