Със сигурност сте чували за маркетинг и дигитален маркетинг, но сферата на невромаркетинга може и да е нова за Вас. Това е нормално, защото като цяло тя е нова дисциплина, която се различава изключително много от своите братовчеди.
Какво е невромаркетинг?
Невромаркетингът обединява невропсихологията и маркетинга, изучавайки сензоро-моторните реакции на потребителите към различни сетивни стимули. Просто казано: изучава как с малки промени в шрифтове, цветове, звуци, снимки и други, се променя поведението на клиентите. Съответно променя и крайния резултат от тяхното посещение.
Я пак за маркетинга, че това не прави много смисъл
Въпреки че ние се смятаме за изключително интелигентни и рационални се оказва, че това въобще не е така. Всеки от нас има „два мозъка“, единия е първичният (reptilian brain – мозъка на влечугото). Вторият е този, който в повечето случаи като възрастни, искаме да доминира. Първият се е появил много преди вторият и основната му функция е без много много подробности да ни поддържа живи. Той е винаги доминантен във вземането на решения. Когато се опарите и си дръпнете ръката, когато видите храна и Ви се появи силна нужда да ядете, когато имате работа за вършене, а изведнъж се окажете в някоя социална мрежа, може да благодарите на първичния си мозък. Може да си го представите като детето, което някога сте били – то иска, иска веднага и не преговаря.
Чрез редица тестове науката доказва, че повечето решения, които взимаме идват именно от първичния ни мозък. Той не е особено интелигентен и е лесно манипулируем. Невромаркетингът изследва именно това каква е взаимовръзката между него, подадените стимули и взимането на решения.
Истински интересното е, че след взимането на каквото и да е решение, независимо дали смислено или не, рационалният ни (втори) мозък създава история и доказателствена част как всъщност сме направили прекрасен избор.
Ок, но още не вярвам, че невромаркетинга е нещо реално
Всъщност е изключително тясно насочена наука, за да се постигат резултати. В задачата въпросът – „Защо това се случва?“ – е на второстепенно място. Има значение само дали работи, има ли странични ефекти и как да го имплиментираме.
Някога замисляли сте защо всички големи магазини слагат цените си тип 11.99, а не 12.00? Преди години невромаркетингово проучване доказа категорично, че хората не обичат закръглени числа. Те ги приемат като нереалистична оценка за стойността на продукта. Малки неща от този тип имат невероятната тежест, която варира между 20 и 70% повече продажби.
Друг класически пример са луксозните магазини за коли. Мислите ли, че на Ферари им пука дали стола, на който седите, докато взимате решение е супер удобен? Отговора е категорично да, защото, когато се чувствате комфортно, сте склонни да платите до 40% повече за абсолютно същия продукт.
Кредитна компания в Америка тествала различни формати на оферти за кредитни карти. След месеци анализиране установили, че приетите предложения с 7% лихва, на които има малка снимка (колкото пощенска марка) на красива жена, били равни по брой с подписани договори с абсолютно същите условия, но с 3.5% лихва и без снимката на жената. Това работило само при мъжете, но добрата новина била, че жените не били по никакъв начин афектирани – нито позитивно, нито негативно.
Тук е мястото да споменем, че това невероятно маркетингово оръжие е нож с две остриета и реже еднакво в двете посоки. Затова трябва да се използва внимателно, с много предварителна подготовка и тестване. Не една маркетингова агенция е водила до невероятни загуби за клиентите си, взимайки необмислени решения.
Заключение за невромаркетинга
Представете си, че всеки ден Вашия онлайн магазин прави 1000 лева. Ако има начин с една проста снимка, промяна на текста или шрифта, да добавите още 200 до 700 лева оборот, ще го направите ли? Мисля, че отговора е ясен.
Докато маркетингът и дигателният маркетинг целят популяризиране и продажба на продукти или услуги, включително проучване на пазара и реклама, то невромаркетингът има за цел да оптимизира продажбите и да увеличи задоволството на клиента от направения избор. Тази научна и практична дисциплина се развива изключително бързо. Тя бива водена както от практиците, така и от академиците и би било грешка да се пренебрегнат нейните важни открития.
