Полезно за уеб сайтовете

Перфекционизмът не е качество, а липса на действие

Почти всяка фирма има проект, който е „почти готов“ от месеци. Нов сайт, който чака още една корекция по началната страница. Онлайн магазин, който ще тръгне, щом се снимат всички продукти. Рекламна кампания, която ще стартира, когато текстовете станат идеални. Собствениците обикновено обясняват забавянето с високи изисквания: перфекционисти сме.

В третия епизод на подкаста Hills of Business психологът Петър Петров предлага по-неудобно обяснение. Според него перфекционизмът не е високо изискване към резултата, а начин резултат изобщо да няма. За всеки, който поръчва сайт или дигитална услуга, това има съвсем практична стойност. То показва къде точно се губят месеците и защо минимална работеща версия, пусната навреме, почти винаги печели срещу идеалната, която още се подготвя.

Перфекционист или педантичен

Петров разказва как сутрин слуша по телевизията хора, които с гордост се определят като перфекционисти. Според него те бъркат думата. Това, което искат да кажат, е че са педантични, тоест изпипват работата си. Перфекционизмът е нещо друго и той го определя с едно изречение:

„Перфекционизмът е свързан с липса на действие.“

Примерът му е умишлено абсурден. Човек се събужда и решава, че иска да стане президент. Проверява вариантите, вижда, че най-голямата цел е недостижима, решава, че по-малката не си струва, и се връща да спи. Никакво действие не е предприето. Но и никакъв провал не е отчетен.

Разграничението е полезно и извън психологията. Педантичният човек довършва работата и после я изглажда. Перфекционистът вдига летвата толкова високо, че започването губи смисъл. Първият има продукт с недостатъци. Вторият има безупречен план. И има още нещо, което рядко се казва на глас: докато проектът не е пуснат, никой не може да заяви, че не работи. Отлагането пази от оценка.

Таблицата, която се редактира, вместо да се работи

Втората картина на Петров е позната на всеки, който е управлявал проект. Хората си правят таблици и списъци: първо това, после онова, после третото. Докато подреждат, става седем вечерта и започването се отлага с два дни. След два дни таблицата се отваря отново, редактира се още два часа и пак е късно. По думите му така никога не се случва нищо.

Планирането е опасно именно защото прилича на работа. Дава усещане за напредък, без да носи риск. Таблицата не може да се провали, клиентите не могат да я отхвърлят, конкурентите не могат да я изпреварят. Признакът, че сте в този капан, е лесен за проверка: планът е редактиран повече пъти, отколкото са изпълнените стъпки от него.

Как изглежда това при един сайт

При уеб проектите липсата на действие рядко се нарича така. Тя има по-приемливи имена:

Брифът расте. Към сайта от пет страници се добавят блог, калкулатор, клиентски профил и версии на три езика, преди да е пусната и една страница.
Съдържанието се подготвя. Текстовете чакат одобрение, снимките чакат фотограф, а сайтът чака и двете.
Началната страница се преработва отново. Всеки във фирмата има мнение и всяко мнение води до нов вариант.
Пускането се връзва с друго събитие. Ново лого, нов офис, нов сезон.

Всяка от тези причини звучи разумно сама по себе си. Заедно означават, че сайтът не съществува. А несъществуващият сайт не носи запитвания, не показва как се държат посетителите и не трупа история в търсачките. По-лошото е, че всяко решение по него се взима по вкус, защото няма с какво друго. Пуснатият сайт, дори скромен, започва да отговаря на въпроси: кои страници се четат, откъде идват хората, какво търсят и къде се отказват.

Какво е минимална работеща версия и какво не е

Минималната работеща версия е най-малкият вариант на проекта, който върши основната си работа за реален клиент. Тя не е недовършен сайт и не е чернова. За фирмен сайт обикновено включва:

ясно казано какво предлагате и за кого;
отделни страници за основните услуги или продукти;
лесен контакт, който работи и на телефон;
бърза и сигурна основа: скорост, защитена връзка, мобилна версия;
измерване на посещенията и на запитванията;
основна техническа оптимизация за търсачки.

Какво може да почака: блогът, анимациите, допълнителните езици, сложните филтри и всички раздели, за които „някой ден ще има съдържание“.

Тук е мястото на педантичността, за която говори Петров. Малкото неща, които влизат в първата версия, трябва да са изпипани. Пет страници без грешки и с работеща форма за контакт са по-добри от двайсет страници, от които половината са празни. Минимална не значи небрежна.

Инерцията: защо първата стъпка променя останалите

Най-ценното наблюдение на Петров е за това какво се случва след началото:

„Когато човек тръгне да прави нещо реално, то го повлича. Все едно те закача влак.“

Според него хората имат нужда да започнат дадено действие и тогава намират решенията в движение. Допълва го с мисъл, която цитира по памет:

„Хората, които са преместили планини, са започнали с малки камъчета, едно по едно.“

Водещият Димитър Димитров дава пример от планината. Тръгват от село в подножието, на около 600 метра височина, и след дванайсет часа бавно ходене са на билото. Отгоре селото е малка точка. Не са тичали, просто не са спирали. Тогава, казва той, човек започва да вижда какво може да се направи за дванайсет часа, ако върви стъпка по стъпка.

В проектите инерцията работи по същия начин. Решения, които на хартия изглеждат неразрешими, стават очевидни, щом има нещо реално пред очите. Спорът дали менюто да има пет или седем точки приключва, когато видите къде кликат истинските посетители. Въпросът какъв да е текстът на бутона се решава с проба, не със съвещание.

Първите часове дават най-много

В разговора Петров споменава правилото за десетте хиляди часа, нужни за професионално ниво. Димитър Димитров добавя нещо, което е чул в лекция: по думите му първите трийсет до петдесет часа отвеждат човек от нулата до около осемдесет процента. Петров се съгласява, че най-трудно се изграждат последните двайсет-трийсет процента. Примерът на водещия е от ремонт: първите плоскости гипсокартон излезли криви, а към края на сградата вече се бил научил.

Числата са приблизителни и са казани в разговор, но принципът е познат на всеки, който е правил сайт. Първата версия дава по-голямата част от ползата. Последните детайли струват най-много време и пари. Затова има смисъл те да се правят след пускането, когато данните показват кои от тях имат значение, а не преди него, когато се гадае.

Проверете идеята, преди да я изградите

Двамата стигат и до още една причина да не чакате идеалната версия: може да строите грешното нещо. Димитър Димитров дава пример с книга. Преди да е написан и ред, идеята и заглавията могат да се тестват, а при интерес да се събере списък с чакащи и дори предплата. Така трудът се влага в нещо, за което вече е ясно, че има търсене.

Петров разказва обратния случай. Майстор прави персонализирани детски гардеробчета и ги изпраща без предплата. Около трийсет от тях се връщат неполучени, с платена доставка в двете посоки. Оценката му е рязка: това не е бизнес, а хоби, докато човекът не промени начина си на работа.

Водещият добавя и собствения си опит. Първоначалната идея за бизнеса се променила още в първите шест месеца, защото са дошли реални данни, а след първата година се наложило да се смени цялата стратегия. Това не е провал на планирането. Това е причината да не се планира до безкрай.

При дигиталните проекти същата логика означава първо една добра страница за услугата и малък рекламен бюджет, а после големия магазин с всички категории. Реалните запитвания са най-добрият бриф за втората версия.

Кога минималното не е достатъчно

Подходът има граници и е честно да се кажат. Има неща, които не могат да бъдат „първа версия“: плащанията, защитата на личните данни, сигурността, правните текстове, верността на цените и наличностите. Там грешката струва повече от забавянето.

Втората граница е организационна. Минималната версия има смисъл само ако след нея следва втора. Иначе временното решение остава завинаги. Затова още при старта си струва да уговорите с изпълнителя кога се преглеждат данните и какво влиза в следващия етап.

Какво да направите тази седмица

Напишете едно изречение. Какво трябва да може да направи клиентът на сайта ви: да поиска оферта, да купи, да запази час. Всичко, което не помага за това, е за по-късно.
Разделете списъка на две. „За пускането“ и „след пускането“. Ако първата колона е по-дълга от втората, повторете.
Определете дата и я кажете на глас. На екипа и на изпълнителя. Дата, която знаете само вие, се мести лесно.

Петров не обещава, че първата версия ще е добра. Обещава само, че без нея няма да има втора. Камъчетата са малки и се местят едно по едно, но това е единственият описан начин планината да се окаже на друго място.