Влезте през зимата в немски завод и ще видите хора по тениски. Влезте в български и всички са с якета. Това не е наблюдение за отоплението. Теодор Георгиев, инженер, който работи по автоматизация за големи автомобилни концерни, го използва като най-бързия тест за това колко е автоматизиран един цех: там, където машините вършат тежката работа, хората стоят на топло и следят качеството. Там, където не, хората са в халето и носят якета.
В петия епизод на подкаста Hills of Business Георгиев и Димитър Димитров говорят за роботиката в България: какво е планирано преди половин век, какво има днес и защо според Георгиев предстои вълна от автоматизация. Ние четем разговора през очите на малкия и средния бизнес, защото изводите важат далеч отвъд автомобилните заводи. Те важат и за склада, и за офиса, и за сайта.
Картата на българския бизнес
Георгиев започва с числа: около 73% от икономиката е в услугите, 3% в земеделието и около 25% в производството. Производството не е малко. Проблемът е какво произвеждаме:
„Ние правим всъщност не хайтек продукт, цял продукт, а винаги някакво спомагателно, периферно и общо взето за Германия насочено.“
Собствениците на цеховете получават готови планове и заготовки, настройват машините и следят качеството. Удобно е. Но Георгиев вижда цената: „Развойната дейност в тоя случай е намаляла доста.“ Когато мисленето се прави другаде, у нас остава изпълнението, а изпълнението е това, което най-лесно се автоматизира или се мести.
Специалистът като общ работник
Най-силният момент в разговора е за хората. Димитров пита дали в България има заводи на нивото на Германия. Има няколко, казва Георгиев, но масата не е там. И обяснява какво виждат ръководителите, които започват да променят нещата:
„Ако товарят собствените специалисти с монотонни и тежки задачи, които могат да бъдат правени от роботи, самите хора нямат желание вече да работят в тая сфера, защото ги използват като общи работници, а не като специалисти.“
Това е скритата загуба, която не се вижда в никой отчет. Фирмата е наела квалифициран човек, плаща му като на квалифициран, а го използва за работа, която машина би свършила по-точно. Човекът си тръгва. Фирмата търси нов, не намира и обяснява проблема с „липса на кадри“.
Алтернативата според Георгиев е проста:
„Много по-нормално и логично е ти да сложиш една роботизирана клетка, където вече специалистите да се грижат наистина за самото качество на продукцията, за повтаряемостта на тази продукция, и да имаш по-малко брак.“
Същото важи и извън цеха
Заменете „роботизирана клетка“ със „софтуер“ и описанието пасва на повечето малки фирми, с които работим. Счетоводителят въвежда ръчно фактури, които системата може да чете сама. Търговецът преписва поръчки от имейл в таблица. Маркетинг специалистът качва един и същ продукт в три канала поотделно. Всеки от тези хора е нает за преценката си и се използва за копиране.
Георгиев казва, че телефоните също са роботи, „но повече софтуерни роботи“. Бизнесът вече работи с такива всеки ден. Въпросът е дали ги е сложил там, където отнемат монотонната работа, или специалистите продължават да носят якета.
Защо точно сега
Доскоро сметката за автоматизация в България не излизаше. Георгиев обяснява защо:
„Западните решения бяха много скъпи. Самите машини са много скъпи и това не можеше да се върже с възвръщаемостта в нашата икономическа среда.“
През последните години цената пада рязко. Китайските роботи, по думите му, вече струват „три-четири заплати български“, а няколко български фирми достигат същите цени. Това променя всичко:
„Всичките проблеми, които имаше от гледна точка на финансиране, вече ги няма. Вече сме на етап, в който ни липсва работната ръка.“
Когато парите престанат да са пречка, а хората станат най-дефицитният ресурс, автоматизацията спира да бъде въпрос на амбиция и става въпрос на оцеляване. Георгиев го казва с една дума: предстои „свръхроботизиране“.
Второто поколение
Има и друг двигател. Фирмите, създадени през 90-те, днес са на около 35 години и за първи път в България се появяват наследствени бизнеси. Димитров описва смяната: собственикът е работил двайсет години по един начин и иска да намали темпото, а второто поколение идва с друго мислене и вижда автоматизацията като естествена стъпка. Георгиев потвърждава, че наченките вече се виждат.
За нас това е познато от друга страна. Най-често искане за нов сайт, онлайн магазин или вътрешна система идва точно в момента, в който синът или дъщерята поемат фирмата. Те не искат да работят както баща им. Искат процесите да са описани, данните да са на едно място и машината да върши повторенията.
Откъде започва малкият бизнес
Не е нужно да купувате робот, за да приложите логиката на Георгиев. Тя има три стъпки.
Първо, намерете къде специалистите ви вършат работа на общи работници. Обикновено е там, където някой прехвърля едни и същи данни от едно място на друго.
Второ, сметнете какво струва това. Не само часовете, а и бракът: грешно въведената поръчка, пропуснатият имейл, клиентът, който не е получил отговор.
Трето, автоматизирайте точно това, а не всичко наведнъж. Една интеграция между магазина и склада, един автоматичен отговор при запитване, една форма, която пълни таблицата сама. Роботизираната клетка в цеха не заменя завода. Тя заменя едно работно място, на което никой не иска да стои.
Инструментите са нови, нуждите не
Георгиев завършва с мисъл, която важи и за роботите, и за софтуера:
„Нуждите на хората реално не се променят. Само инструментите се променят.“
Клиентът винаги е искал бърз отговор, точна доставка и човек, който го разбира. Фирмата винаги е имала нужда от хора, които мислят, а не преписват. Това, което се промени, е, че инструментите за второто вече са достъпни за всеки, а не само за автомобилните заводи.
Целият разговор с Теодор Георгиев за доклада от 1975 г., за заводите днес и за това какво да учат децата е в петия епизод на Hills of Business.






